Острови Средизмено море

loading...

Хърватското крайбрежие на Адриатическо море се простира на почти 1800 километра, а пред него е разстлана огърлица от 1775 острова, островчета и морски рифове - истински рай за любителите на яхтения туризъм. Хърватия иска да развива индивидуален и селективен туризъм, да предлага преди всичко екологично чиста околна среда, естествена местна храна и традиции. В безмилостната конкуренция с големите туристически сили с неограничена хотелска база и евтини оферти Хърватия избира качеството.

На 32-ото издание на традиционния конкурс по туризъм и хотелиерство в Мадрид журито отреди престижната международна награда за най-добро яхтено пристанище на 2006 г. на хърватското яхтено пристанище “Фрапа” в Рогозница. Наградата е още по-значима за яхтеното пристанище с десетгодишна история, разположено недалеко от град Шибеник, на самата ивица на атрактивния архипелаг Корнати, тъй като е извоювана в конкуренцията на яхтени пристанища от 60 страни от цял свят.

През 2006 г. американският всекидневник “The New York Times” и списанието “Lonely Planet” обявиха Дубровник за топ туристическа дестинация, а водата по Хърватското крайбрежие на Адриатическо море за най-чиста в Средиземноморието. Американският всекидневник “US Today” описва някои от островите на Южна Далмация като най-девствените кътчета по Средиземно море. Млет и Хвар са най-слънчевите острови, където се намират най-белите плажове на Адриатика. “Една хърватска приказка разказва, че този бряг е остатък от рая - кой би могъл да го отрече?” - пита лондонският “Таймс”. Според списание “Форбс” от 2004 г. плажът Пунта Рата в Бреле е най-добрият в Европа. Освен традиционните гости, като словенците, италианците, австрийците и германците, Хърватското адриатическо крайбрежие е откритие за все повече гости от САЩ и дори от далечна Япония, завръщат се и британците.

Признанията ласкаят, a рекордният брой туристи за 2006 г. (10,3 милиона регистрирани туристически посещения и над 53 милиона нощувки) и увеличаването на приходите с 5 % през 2006 г. в сравнение с предходната година, при население от 4,5 милиона, доказва, че туристите схващат посланието от рекламните клипове, плакатите и справочниците на Хърватския туристически съюз “Средиземно море, каквото е било някога”.

Средиземно море, каквото е било някога както в екологичен, така и в културологичен смисъл, споменатите оценки са най-доброто признание за предлаганото от туризма на Хърватия. Хърватското крайбрежие на Адриатика е истински рай за любителите на яхтения туризъм. Нищо чудно, че на Адриатическо море все по-често идват яхти с богати клиенти. Яхтеният туризъм се превръща в един от главните козове и в момента предлага възможности за акостиране в повече от 40 яхтени пристанища с капацитет над 15 000 яхти. Градчета като Новиград в Истра невероятно бързо се превърнаха в най-съвременни пристани за елитни яхти, чиито собственици са предимно италианци, австрийци и германци.

От друга страна, Дубровник, като най-предпочитана дестинация, показва значението на т. нар. културен туризъм. Това, което са за българския туризъм паметниците на траките и многобройните манастири сред великолепна природа, за Хърватия са безбройните културни паметници, като се започне от Арената в Пула и Катедралата в Шибеник, църквата “Свети Донат” и златото на Задар, средновековна Корчула, Диоклециановия дворец в Сплит, град Трогир, замъците на Загорие и се стигне до националните паркове като Плитвички езера, Рисняк, Пакленица, Копачки рит в Славония, идеалната за рафтинг опърничава Зърманя, плодовитата долина на река Неретва, потъналия в зеленина Горски Котар...

Дългогодишните туристически традиции са една от причините Хърватия да има дял на услугите в структурата на БВП (в момента 20 % приходи от туризъм в общия БВП) по-висок от останалите страни в преход. За това в голяма степен допринесе и неотдавнашното построяване на модерни транспортни артерии.

Туризмът в Хърватия обаче не е от вчера. Началото му е поставено още през 1818 г. в северната част с лечебния туризъм в Дарувар, последван от Липик. Първият хотел по крайбрежието в “старата дама” - курорта Опатия, е построен през 1844 г., в Задар през 1890 г., в Дубровник през 1897 г. Град Пореч на полуостров Истра издава първия си туристически справочник още през 1845 г. Туристическото дружество на остров Кърк е създадено през 1866 г., а на остров Хвар през 1868 г. На границата между ХIХ и ХХ в. днешният национален парк Бриони e изключително популярен сред елита на европейската аристокрация. Германският император Вилхелм II се летува тук шест пъти, това е любимото място за почивка и на австро-унгарския император Франц Фердинанд и съпругата му София. Тук е изградено първото голфигрище в Европа, а популярни спортове са още тенисът и полото, построени са 20 километра алеи за разходка, a преди Първата световна война е създадена и зоологическа градина.

В годините на социализма крайбрежието е застроено с хотели, курорти и вили, но за щастие крайбрежната ивица не е унищожена от мастодонтски туристически гета, както в някои други средиземноморски страни. В края на 80-те години Хърватия е средно развита туристическа държава и е на трето място в Европа след Австрия и Швейцария по размер на валутните приходи от туризъм на глава от населението. След това на мода идват далечните, екзотични дестинации, а войната в началото на 90-те години в Хърватия взе своето: много хотели са разрушени, някои са превърнати във временни убежища за стотици хиляди бежанци и след това са основно ремонтирани и осъвременени. Въпреки че през тези години на сътресения туризмът е един от най-силно засегнатите отрасли, още през 1999 г. дава 12,4 % от националния доход.

http://zazz.info/images/gallery/2012_5/497_attach_3979_normal.jpg

Източник: Насам натам